Къщата на Кристен Стюарт

Денят беше странен.Аз започнах да се чудя защо дойдох,когато ставах свидетел на подобна
семейна идилия.Не понсях подобни неща.Този...как мъ беше името?Даниел
се изправи и се насочи към нас.Аз само се усмихнах.Не подозирах колко
бях скапана от всичко,което се случи.Не,той не изглеждаше зле.Поне не
усещах,че е създание,което наподобява нас.Усмихнах се отново.Разбрах,че
пак аз ще оттърва хибрида от брата на жената.Усещах някакво
странно...не поглеждах към онзи,защото усещах,че.Не,на разбрирах защо
се държа подобно.Хванах чантата си,като реших,че трябва да направя нещо.Аз започнах:
-Добре,аз ще отида да оставя багажа си...някой ще помогне ли ,защото едва дойдох с него?-отговорих аз.
Да,щях да се справя,но трябвае да помогна.

И Елън се намеси моето спасение.
-Добре,аз ще отида да оставя багажа си...някой ще помогне ли ,защото едва дойдох с него?-попита тя.
Само това чаках.Видях,че Кел мислеше да тръгне да й помага,но аз го изпреварих.
-Да,разбира се.-казах аз и набързо взех чантата й.-Следвай ме.- и тръгнахме нагоре.
Вървяхме по коридора и аз казах:
-Благодаря,че се намеси.-казах и спрях пред стаята й.-Е,това е твоята стая.Надявам се да ти хареса.-казах и оставих чантата вътре.-Оу за малко да забравя.В гардероба има дрехи,а в банята чисти кърпи,ако искаш да се освежиш.- и с това излязох от стаята.
Когато слязох долу само се надявах да няма пострадали.

Започна да става напечено.По едно време момичетата се качиха нагоре.Крис трябваше да заведе това прекрасно създание до стаята му.Загледах след тях докато не изчезнаха зад ъгъла.Обърнах се към Дан.
-Искам да те предопредя..-започнах аз заплашително,а той само повдигна вежди въпросите-Ако нараниш сестра ми ще те убия.-довърших.
Може би постигнах това,което исках,а именно да го спаша.
-Знаеш ли тя е преживяла много повече от колкото си мислиш или от колкото ти е казала.Първо годеникът и беше убит от родителите ни,а след това се опитаха да я омъжат на сила.След това веднъж докато била немощна едни демони я изнасилили и тя забременяла.Но после загубила бебето.Знаеш ли,че стаята до спалнята й е закючена,защото била обзавела тази стая за детето й,но след като го загубила я заключила и не я е отваряла от тогава?Затова ти го казвам за втори път.-поех си дъх.-Ако нещо и се случи и ти си отговорен за това пиши се мъртъв.Дори,ако трябва да избия цялата ти фамилия докато се докопам до теб.-казах още по заплашително и седнах на дивана.

- Благодаря за предупреждението - Алдур се настани на един стол. - Както и, че ми разказа Не бих я наранил. Поне не и нарочно. Но като стана дума как мога да съм сигурен, че няма ти да я предадеш? А това - неговият глас също стана заплашителен - е да кажем, че и аз смятам да я пазя от всеки. Даже от роднините й . Между другото демоните за които спомена или поне част от тях - анмонът се сети при разказа за изнасилването, че е чувал да се споменава и то от участници в него - мъртви са.
Взе си от фруктиерата няколко мандарини и започна да бели едната
- Все пак, след като и двамата искаме да е щастлива предполагам, че ще се разбираме

Бавех се колкото мога,но накрая дойде време да стигна до тях.Когато влязох в хола видях Дан и Кел седнали да си говорят.Стоя като вцепенена и ги гледах изненадано.Буквално не можех да повярвам,.Не се бяха сбили или нещо такова.Настаних се на дивана до Келън и го погледнах подозрително за част от секундата,но после си го погледнах нормално.Щяхме да поговорим после.Това беше очевидно.
-Е,какво правихте докато ме нямаше?-попитах аз със спокоен глас.

Денят не беше зле.Първо,новата къща.После,новото запознанство.Аз харесах къщата.Копнеех да остана.Жалко,че нямах шанс.Всички бяха супер.Особено братът на Кристен.Изглеждаше толкова нежен.Аз сложих една хубава рокличка и отново се насочих към всекидневната.Всички стояха.Усещах напрежението,което лъхаше от двамата.Постарах се да не срещам погледът на Келън.Не,пак ли щях да страдам?
Аз се усмихнах и седнах.
Стоях няколко часа в стаята си,като се постарах да не се сещам за неловката среща на двамата влюбени с братчето на Кристен.
Аз се настаних до Кристен.Усмихнах се нежно и погледнах към рачупеното стъкло.
Аз започнах:
-Исках да ти кажа,че за мен е доста важно,че ме прие.Няма да остана дълго,сега исках да си намеря някаква работа,нова съм в градчето...-отговорих аз.
Усмихнах се и погледнах към нея.

Ел слезе при нас.Беше очевидно,че харесваше Кел и се опитваше да не го поглежда,но не ставаше.При Кел беше същото.Бяха доста забавни тези двамата. Елън седна до мен на дивана и каза:
-Исках да ти кажа,че за мен е доста важно,че ме прие.Няма да остана дълго,сега исках да си намеря някаква работа,нова съм в градчето...- и се усмихна.
Усмихнах се в отговор.
-Остани колкото искаш,от сега нататък този дом е и твой.-казах аз.-А и честно казано на един вампир тук ще му хареса да останеш тук за по-дълго.-подшушнах й и кимнах към Кел.
Келън чул всичко ме сръга в ребрата.Засмях се.~Казвам самата истина братле.~-казах му чрез мислите си и той ме изгледа.Изправих се.
-Скъпи,нещо против да ме придружиш до кухнята?-попитах го и му намекнах какво имам предвид поглеждайки скришом към Ел и Кел.

Алдур ядеше мандарина, когато Кристен слезе при тях. А след малко, тъкмо белеше следващата слезе и Елън. Тя доста неуспешно се опитваше да не гледа към брата на Крис, а той от своя страна също толкова неуспешно се опитваше да не зяпа нея. Положението с чиста съвест можеше да се определи като неловко.
Алдур лапна последното парче мандарина
- Не - рече отговаряйки на въпроса на приятелката си и стана. - Тъкмо огладнях. - Двамата отидоха в кухнята

Когато Елън слезе изглеждаше просто невероятно.Тя седна до сестра ми и и каза нещо докато аз се опитвах да не я гледам,което беше неуспешен опит.
-Исках да ти кажа,че за мен е доста важно,че ме прие.Няма да остана дълго,сега исках да си намеря някаква работа,нова съм в градчето...- и се усмихна.
Усмихнах се в отговор.
-Остани колкото искаш,от сега нататък този дом е и твой.-каза Стю.-А и честно казано на един вампир тук ще му хареса да останеш тук за по-дълго.-подшушна й и кимна към мен.
Идеше ми да я убия в този момент.Но вместо това само я сръгах в ребрата,а тя се засмя.~Казвам самата истина братле.~-каза ми тя чрез мислите си и аз я погледнах.Изведнъж се изправи и попита Дан:
-Скъпи,нещо против да ме придружиш до кухнята?-и му намекна да ни оставят насаме.
Той се съгласи и двамата отидоха в кухнята.Точно в момента исках да ги убия и двамта.Обърнах се към Елън.
-Е,сега какво ще правим?-попитах я неокъсвайки поглед от нея.

Двамата с Дан отидохме в кухнята.Дан седна на един от столовете,а аз минах зад плота.
-Е,какво искаш за ядене?-попитах го като се облегнах на плота.
Сипах си кола с лед и отново се върнах при плота.Чудех се какво да готвя.Трябваше да е нещо без месо за да може и Дан да го яде.РЕших да си направя пица докато го чаках да ми отговори.Извадих всички продукти,които ми бяха нужни и след 30 мин. пицата ми беше готова.

Алдур се замисли. Какво му се ядеше? Отне му някъде около минута и половина да избере, а през това време също си наля кока кола и я изпи.
Междувременно пък Кристен извади продукти, с които щеше да си направи пица.
- Колебаех се между попара с препечен хляб, сирене и прясно мляко с какао или пържени картофи - отвърна той.
- Нека е попара

Това беше лесно.
-Добре.-казах аз и се захванха да готвя.
За около 30 мин. всичко беше готово и седнахме да се хараним.Аз си сложих майонеза на пицата и си сипах още кола.Беше много вкусно.
-Харесва ли ти?-попитах го хапвайки малко от едно парче от пицата.
Зачудих се какво ли правят Кел и Елън.

Добре,че ножовете бяха в съседна стая.Аз не знаех какво.Усминхан се.Исках да избягам,не исках да показвах колко беше неудобно за всички.Аз помогнах на Крстен,пък тя ни остава сами.От една страна,щеше да е хубаво.Да,ако аз се държах зле.Усмихнах се на Келън и се постарах да не избухна в смях,защото това щеше да бъде защитна реакция.За да не показвам какво мислех за него.Беше прекрасен.Не,аз трябваше да правя подобни неща.Не исках болка.Исках само нещо...не.
Аз започнах:
-Ами...аз такова...врата...работа.Ще ми покажеш ли къщата?-отговорих аз.
Не,не ми пукаше каква е къщата.Исках да го усетя.сках да бъда близо до него.

Кристен приготви пицата си и неговата попара, а той изпи още една чашка кока кола. Седнаха да се хранят. Тя попита дали му харесва. В момента устата на Алдур беше пълна с вкусната попара и поради тази причина не отговори веднага
- Много е вкусно - усмихна се той и лапна още една лъжица. Метна поглед към стаята където бяха Елън и Келън
- Докъде ли са стигнали?

-Мисля,че тръгват на обилколка.-казах и се засмях.
Беше смешно и то много.Много се радвах,че Кел най-накрая е харесал някое момиче,и че на Дан му хареса яденето.Днес денят беше хубав.
-Какво ще правим сега?-попитах го когато и двамата се бяхме нахранили.
Докато го чаках станах и измих чиниите.Извадих пепелника и се усмихнах ангелски на Дан.Знаех какво мисли за пушенето,но нямаше начин да ме откаже.Запалих си цигара и се отпуснах.

В момента бях прекалено зает да слушам мислите на Елън и да и се възхищавам отколкото да следя разговора на сестра си.Оххх..обожавах дарбата си в момента.Подсмихнах се.
-Ами...аз такова...врата...работа.Ще ми покажеш ли къщата?-отговори ми тя.
~Не,не ми пукаше каква е къщата.Исках да го усетя.сках да бъда близо до него.
~-чух мислите й.Усмиханха се от ухо до ухо.
-Дам ще те разведа.-казах аз и станах.
И така започнахме да обикаляме къщата.
-Това е стаята на Стю.-казах и посочих стаята й.-Ъм...Тази стая е забранена зона.Заключена е и моля те не се интересуваи и не питай сестра ми за стаята,защото ...нека просто кажем,че е болна тема.-казах аз докато стояхме пред забранената стая.
И продължихме обиколката.

Имаше такива дни.Аз се колебаех дали искам да знам нещо.Не исках никой да разбира какво създания бях наистина.Исках да го усетя до себе си,усещах болката от самотата си.Никой не чувстваше подобни неща.
Аз продължих да се правя,че ми е интересно ,но вдействителност следях само Кел и прекрасните думи,които се сипеха от устните му.Аз се приближих към Кел,но нещо ме спря.Отново увеличих дистанцията.Оправих косата си и продължих по пътя.Стигнахме до алеята с цветята до къщата.Седнах на пейката и приковах поглед в далечината.Аз започнах:
-Видях,че не ти е приятно,че Даниел е с Кристен.Исках и единственото братче,което имах да беше сега тук...всичко щеше да е различно,ако не бях станала ...-отговорих аз.
Не исках да
призная как станах създание.Не исках да се сещам за онзи...

Алдур издаде долната си устна напред нацупвайки се, когато Кристен запали цигара. Усмивката й обаче, го накара и той да се усмихне. Е, не го направи веднага.
- Може да излезем с Пухчо на разходка в парка - отвърна той.
- Или пък да отидем на пикник.

-Ще отидем на пикник.-казах аз.
Извадих продукти от хладилника и започнах да правя сандвичи.Обърнах се към Дан.
-С какво да са твоите сандвичи?-попитах го.
Докато го чаках сложих няколко бири,няколко сока,кола и фанта в хладилната чанта.

Прегърнах я когато спря да говори.Порсто исках да я усетя близо до себе си и да я утеша по някакъв начин.След няколко минути се отдръпнах от нея.
-Не,че ми беше неприятно.Просто не искам отново да я нараняват.-казах аз.- Не се обвинявай за това,че си станала вампир.А и можеш да го видиш.-казах аз и тя ме погледна.-Имам предвид да намериш адреса му и през ноща докато спи да го видиш.-отвърнах аз на незададените й въпроси.

Никак не беше спокойно.Аз се опитах да се усмихна.Няаше да се разкрия.Не исках да разбира,че въобще някога плача.Изтрих напиращите сълзи и погледнах към другото стъкло.Кристен и приятелят й отиваха някъде.Аз се усмихнахНе опитах да кажа нещо,само се усмихнах.
Аз започнах:
-Да,но понякога се страхувах.Сигурно сега си казва,че съм решила да последвам желанията си,страстта си.Нищо,някой ден.Аз...къде ли отиват?-отговорих аз.Понечих да тръгна към тях,но той хвана ръката ми.Аз погледнах към Кел,надявах се,че очите няма да издадат какво исках...

-Да,но понякога се страхувах.Сигурно сега си казва,че съм решила да последвам желанията си,страстта си.Нищо,някой ден.Аз...къде ли отиват?-отговори тя.
Понечи да тръгне към къщата,но в същия момент аз я хванах за ръката.Тя ме погледна и по инстинкт се наведох и я целунах.