Апартаментът на Джейс

Малък и беден на вид апартамент с три стаи.Тесния коридор води до спалнята в която се помещава средно голямо легло, гардероб и маса на която най често чисти оръжията си.Втората стая е отредена за един стар и изтъркан диван, малка масичка и телевизор, който често остава включен, дори в апартамента да няма никой.В стята също така има малка вградена кухня, която побира само мивка, един два шкафа, печка и пералня.Джейс рядко се изживява в ролята на домакиня и в апартамента е разхвърляно, но една стая се отличава.По станите й са окачени оръжия, които почти всеки ден чисти, дори да не е използвал.Стаята няма прозорци и едиствената светлина идва от една лампа, която за размерите на стаята я осветява прекалено добре.Понякога Джейс използва помещението за да измъчва магическите създания.Има метална маса, за която със сребърни кбелезници и още много допълнителни каиши завързва жертвите си.На отделна маса пък държи инструментите с които се забавлява.В апартамента също така има средно голяма баня и тоалетна, по чиито плочки много често се излива кръвта на съществата а и на самия Джейс.

Тя се качи в таксито и скоро то спря на улицата пред входа на блока.Бръкнах в джоба си пари за шофьора, когато я чух да ме пита дали ще я убия...в нито един от вариантите нямаше да умре...или не от моята ръка.Усмиханх се глупаво...защото наистина бе глупаво това което питаше...аз бях ловец, не убиец.Не убивах магическите същества, просто ги ловех...
-Не ставайте глупава...-усмихнах се на шофьора, като дори не я погледнах и му подадох няколко банкноти...добавих солиден бакшиш, в случай че стане любопитен...парите винаги затваряха и очи и уши, че дори и врати...
Слязох от таксито и бързо отново се изправих пред вратата на вампирката.Отворих я и й помогнах да слезе, като с погледа си проследих таксито...вече всичко бе наред и нямаше да ми избяга...не й трябваше да се движи сама в този блок...
-Последвайте ме...-казах аз и тръгнах напред, като не пусках ръката й.От джоба си извадих ключа за входа и скоро вече се качвахме в асансьора.Апартамента ми бе на 6 етаж и нямах намерение да се качваме по стълбите...
-Извинявам се, но за условията тук, но няма по добри за моя джоб.-усмихнах се наивно...сякаш очаквах да ми повярва...това тук не бе заради финансите ми, беше заради сигурността и поверителността...а пък в този блок доста ловци я намираха...
Четвърти...пети...шести...асансьора издаде онзи досаден звук когато стигне до етажа си и вратата се отвори.Ръката ми отново направи лек жест за да я пусна пред себе си и отново се усмихнах...
Вратата на апартамента ми бе в дясно по коридора и скоро седяхме пред нея, когато аз търсех ключа си...В ума ми се въртеше идеята за вампирката до мен...беше красива...

Аз погледнах към вратата.
Усмихнах се и почаках.Човекът извади един ключ и отвори.Аз погледнах.Изглеждаше сравнително нормално.Той очакваше,че ще се развикам,ще потърся помощ,но тук имаше само ловци или подобни.Погледнах към онова нещо.Предметите бяха странни.
Аз се усмихнах и седнах на един от столовете.Не знаех какво ще прави,трябваше да намеря изход.Усмихнах се отново и го погледнах.Наистина.Погледът му .Не знаех какво е решението на въпроса.Не питах за семейството на ловеца,защото.
Нямаше някакви предмети,които показваха,че е убиец,но.
Аз се усмихнах отново и взех чашата,която ми даде.Не ми хареса течността.Той знаеше,че обичах пиенето.Пиех алкохол.Аз отпих поредната глътка алкохол.Аз започнах:
-Защо искаше да дойда?-започнах аз.
Не знаех защо,но ме плашеше.

Поканих я да влезе в хола и я почерпих нещо, което намерих в хладилника, но добре знаех че иска кръв...и по точно моята кръв...Това не ме притесняваше, дори напротив...беше ми приятно...забавно...
Приближих се до нея и се надвесих, като откопчах белезниците и ги прибрах в джоба на панталона си.Отдръпнах се с лека усмивка...дали бе добре да я освобождавам точно в апартамента си...не, не мисля че бе лоша идея.Все пак това бе моята крепост...нямаше да ме победи точно тук..имах толкова много възможности...
Отново се приближих до хладилника...отворих го и зарових нещо вътре, като след минутка се изправих с банка кръв.Имах няколко на брой, така възтановявах вампирите за да мога да си играя още малко...Сега знаех че ако не пие тази кръв, ще пие моята...а аз не харесвах тази идея..никога не бях хапан и сега не мисля че бих позволил...макар че...не, не, това че бе различна не ме можеше да й усигури кръвта ми, нали...
-Може би искам да си поговорим...но кой знае госпожице...-отново се усмихнах предизвикателно и седнах на дивана срещу нея...Може би трябваше да спра да мисля за това колко ми харесваше и...просто да я вкарам в стаята с онази толкова уникална маса...но вместо вратата за тази стая, продължавах да виждам онази на спалнята си...

Аз не показах емоцията си.Погледнах към новият си познат и зачаках.Усмихнах се,надявах се,че няма да ме нарани.Поглеждах към това,което държеше в ръцете си.Не знаех как да постъпя,защо не го нападнах?
Едно ухапване и край.Аз работех чисто,но нямаше да го убия.Аз не убивах никого.Човекът беше наистина .Не попитах нищо,чудех се кога ще успея да го ударя с нещо.Имаше различни неща,които служеха за удар.Той подозираше,че искам от онази течност.Аз се изправих и застанах пред него.Защо искаше да ме принуди?
Аз се усмихнах и доближих устни до врата му.Не знаех дали ще го нападна.Не,ставаше въпрос за различно.Ставаше интересно.
Аз го погледнах.Исках да му кажа .Аз започнах:
-Какво искаш да знаеш?Нима очакваш,че ще ти кажа нещо?-започнах аз.
Доближих се.

Доближи се до мен...за момент усетих как през цялото ми тяло мина някаква студена тръпка...а най странното бе че ми хареса...устните й доближени до врата ми...помислих че ще се опита да ме захапе и бях готов да я поваля на земята, но...тя не го направи.Попита ме какво искам да знам, а в ума ми имаше само една мисъл...исках да прокарам ръката си по тялото й...
Едната ми ръка се спря на кръста й, притискайки я съвсем леко към мен...другата ми ръка се спусна по лицето й и я погалих нежно, като на лицето ми се изписа малка усмивка...
-Може да започнем с нещо за вас госпожице...-прошепнах в ухото й и дъха ми се блъсна в кожата на врата й...имах чувството че може да прочете желанието в очите ми...
Исках да разбера повече за вампира пред себе си....може би беше злата мина..и все пак, мисля че бях оставил бизнеса си за тази вечер...може би в момента бях просто човек с силен копнеж..не, не вярвах...никога нямаше да спра да бъда ловец, но сега..сега правех изключение за нея.
-Като начало, на колко години сте госпожице Грейнджър?-попитах с равен и спокоен тон...исках да знам колко години опит стояха пред мен и какво точно трябваше да очаквам от нея...може би не бе за подценяване...
Наведох се съвсем малко, доближавайки се до нея и лицето ми се бе приближило до нейното..единствено няколко милиметра деляха устните ми от нейните...исках да я целуна...но не го направих, просто...хванах с свободната си ръка банката кръв която бях оставил и я вдигнах.Ръката ми все още стоеше на кръста й, когато другата вдигна банката с кръв и се усмихнах.
-Не съм лош домакин и за това мисля че това би ви се понравило...или поне да се надяваме.-казах аз поставяйки до в ръцете й и се дръпнах назад, като седнах отново на дивана.

Аз се засмях.Не бях от любопитните,но през всичките онези години,когато успях да се запозная с толкова хора,успях да ис харесам толкова хора.Човекът стоеше и ми се усмихна.Не знаех.Исках да му се доверя,но той щеше да ме убие.Исках да разкрия какво иска.
Усмихнах се и погледнах през стъклото.Човекът нямаше да ме пусне.Искаше да знае всичко,но аз не исках да му кажа.Седнах отново и се загледах.Сложих ръка на неговата и се усмихнах.Не трябваше да знае каква съм.Откъде идвам,защо дойдох.
Аз се доближих до него и оставих банката .Ловецът се колебаеше за действията ми.Не ,нямаше да пия от течността.Исках да впия устни и...не исках да го нападам.Аз започнах:
-Не е полезно за теб.Не трябва да знаеш коя съм,не трябва да съм тук.-започнах аз.
Усмихнах се и погледнах отново към единственото стъкло.

Не трябва да знам коя е и не трябва да е тук...тя май не разбираше че маската зад която се криеше бе свалена от мен още когато я видях.Знаех каква е...и много като нея са били тук преди...вампирката или не разбираше какво става или просто си играеше така умело с мен..просто се усмихнах и започнах с бавен и спокоен тон:
-Аз вече знам каква си...ти също знаеш какъв съм...не мисля че е голяма тайна...вампир и ловец..интересното тук е...-приближих се към нея, ставайки от мястото си и надвесвайки се над нея.Беше красива...приближих се още съвсем малко...устните ми погалиха нейните докато прошепнах тихо и също толкова спокойно:
-..че все още се намираш в хола ми...друг вампир не е имал тази чест...-завърших и устните ми се впиха в нейните, като едната ми ръка мина по тила й, притискайки главата й към своята.другата ми ръка се плъзна по талията й, спирайки се отново на кръста й, а тялото ми бавно накара нейното да се облегна назад, настанявайки се отгоре.
Усещах студеното й тяло с своето и макар че знаех че копнее за кръвта ми, в момента не исках да й покажа че няма как да я вкуси...защото самият аз не бях сигурен в това...В момента по важно не бе да се предпазя от нея, а да я имам...исках я...
Станах бавно от нея и я погледнах в очите й...исках да прочета удобрението й..иначе нямаше да бъде интересно, нали така...ако не искаше да правим нищо, то тогава вратата на онази стаичка бе широко отворена...жалко че би избрала нея, а не тази на спалнята ми...но това бе нейно решение, нали така, нямаше да се бъркам...

Аз се усмихнах.Успях някак да се отделя от него.Вниманието ми се насочи към една стая.Беше заключена,но нещо в нея.Исках да вляза,но се страхувах,че ще нападне.Погледнах към него и с бързина се озовах пред вратата на апартамента му.Нямах работа тук.Той се изправи и се насочи към мен.Аз не успях да намеря начин да се отскубна.Усетих отново ръцете му по тялото си,но аз наистина не исках да оставам.Не знаех защо,но трябваше да си ходя.Не,трябваше да действам внимателно.Погледнах към него,вдигнах леко ръката си.Погалих го нежно.Желанието още седеше,но ...нещо ме спираше.Защо?
Имах избор,но трябваше да си ходя.Устните ми бяха на няколко сантиметра от неговите.
Аз се усмихнах и докоснах отново ръката му,после я спуснах към неговата блуза.Устните ми се спуснаха към врата му,но изведнъж спрях.Той не разбираше действията ми.
Аз започнах:
-Така и не ми показа къщата си.Някой път трябва да ми я покажеш,нали?-започнах аз.
Спуснах ръце по неговият торс и устните ми отново се долепиха до врата му.

Дали бих й позволил да ме ухапе..?наистина ли щях да го направя заради единия секс?Не, не, нямаше...нали така?Това съмнение ме убиваше, но...в момента не то бе на преден ред...а желанието ми...Ръцете ми я дръпнаха леко от мен, като се дръпнах назад и тръгнах към двете врати една до друга.Лявата бе към спалнята ми, а дясната към онази стаичка в която я чакаше стоманена операционна маса.усмихнах се и товорих лявата врата.Ръката ми направи движение навътре сякаш просто да я разгледа от прага и когато тя се приближи видя съдържанието й...не бе особено красиво...или пък дори ново, но бе удобно...Затворих вратата и отворих другата...стаята бе тъмна, за разлика от спалнята ми и трябваше да влезем вътре за да я разгледа...нямаше да я наранявам така както свършваха обикновено магическите същества.
-Влез...ще те разведа...-казах аз и ръката ми я подкани да влезе и да разгледа..просто исках да й покажа какво имах вътре..сякаш се хвалях, но...така си беше.Просто се перех с придобивките си...и знаех че макар опасно щеше да й хареса, вампирите си падаха по това..извратени същества, но...май бях също толкова извратен щом исках да спя с нея...
-Пръстите ми докоснаха ключа на лампата и светлината от лампата освети стаята...виждаше се само масата и няколко шкафа.В тях държах "инструментите" си, но мисля че те сега не ни трябваха...нямах играчки които можехме да използваме...освен ако не си падаше по садо мазо.

Аз се усмихнах при вида на стаята.Не мислех,че е толкова зле,но нямах време.Истината беше,че наистина харесвах някои негови черти,но нямаше да му се хвърля на врата.Не,нямаше да направя същата грешка,каквато направих скоро.Исках да му кажа,че наистина ми харесва,но нямаше да остана тук.Аз наистина изпитвах някакво.Не,сега не беше времето.Погледнах към него и сложих ръка на неговата.Нямах избор,трябваше да остана или да си тръгна.Онази стая не изглеждаше подходяща за срещи...не исках да се сещам какво прави вътре с кръвопийци.
Не попитах за информация,аз самата не му казах нищо за себе си.Знаеше само името ми.Ловецът отново ме натисна до стената и се допря.Не мислех,че трябваше да намеря някакъв начин,той наистина беше...имаше нещо в него,което.
Аз се усмихнах и отново се доближих до него.Имаше някои моменти,когато...трябваше да се измъкна от.Аз започнах:
-Жалко,че няма да стоя при теб тази нощ.Ще си ходя вкъщи,няма да направя онази грешка пак.-започнах аз.Опитах се да хвана дръжката на вратата,но той ме хвана и ме натисна до стената.

Тя искаше да остане, но...може би се страхуваше...е аз нямаше да я нараня..не и прекалено..Отново се притиснах в нея и ръката ми бутна вратата, а масивната ключалка щтракна зад нас.Ръцете ми се плъзнаха по гърба й и преместих тялото й на масата, като се настаних отгоре й и устните ми се впиха в нейните..Ръцете ми се плъзнаха по нейните, карайки ги да минат от двете страни на главата й и за момент се поколебах дали наистина да не я завържа, но след само миг се отказах...нямаше да го правя без тя да иска...
-Мисля че вече нямаш избор да останеш или не...не мисля че вашите ще се притесняват за теб.-засмях се на шегата си и отново плъзнах устните си по нейните, като едната ми ръка хвана китките й над главата й, а другата се плъзна от врата към гърдите й.Беше толкова студена..а на мен това започваше да ми харесва.Започнах да я събличам, пускайки ръцете й, но устните ми не се отделяха от нейните...за този момент бях предпазлив и просто не исках изненади с зъбите й...
Бях чувал че когато те ухапят особено по време на секс получаваш някакво удоволствие, но както казах, до сега не бях хапан и нямах представа какво е..да си призная започваше да ми става интересно...или може би любопитно..не знам какво, но определено изпитвах желание да я оставя да ме ухапе..

Аз се колебаех.Нямах никаква идея защо съм тук.Не,не това беше начина.Забравих случката с последния си ...аз погледнах навън.Беше хубаво,но не бях сигурна какво изпитвах.Само желание,аз бях наранена от последната си връзка,но мислех,че няма да се отскубна.Чудех се.Утре щяха да ме изритат от апартамента ми,защото изрично казаха,че ще изхвърлят всеки,който не стои в апартамента си.Човекът срещна погледа ми.Не,това щеше да свърши след време.Аз щях да се отскубна ,той щеше да е доволен,нямаше да се срещнем повече.Поне така си мислех.Нещо,но...целувките на човека.Очите му...всичко в него беше страхотно.За характера му...друго.
Дори не знаех защо съм тук.С човек,който можеше да ме прати при различен ловец,който ще ме нападне.Не,нямаше да мисля.Аз се усмихнах нежно .Аз започнах:
-Надявам се,че няма да се събудя на онази маса,нали?-започнах аз.
Погледнах към него.

Вампирката започваше да ме дразни...това въобще не трябваше да става...дали щях да я пусна?В този момент нямаше такава възможност.Но да си призная наистина не исках да я наранявам аз...имаше толкова много ловци които биха дали мило и драго за нея...можех просто да я оставя да излезе от апартамента ми и докато излезе и от блока, поне петима ще са изявили желание да я хванат...бях просто убеден че всички тук знаят за вампирката в сградата..просто чакаха момента в които и техния ред ще дойде.Ловците се пазеха...нямаше да позволят един вампир да убие някой от техните точно в дома му...
Дръпнах се от вампирката и се облегнах на вратата, като погледнах към нея и се усмихнах...
-Мисля че точно това ще бъде леглото ви...съжалявам че не е това с което сте свикнали уважаема госпожице Грейнджър, но това е най хубавата стая в апартамента ми...-усмихнах се още по арогантно и от преди и направих няколко крачки към нея...сама бе избрала това, нали така...
-Мисля че си намерихте нов апартамент.-подсмихнах се аз, прочел мислите й от преди момент.Май наистина си бе намерила нов дом...жалко че не бе толкова луксозен колкото заслужаваше...или дори свободен, но какво да се прави...сама се насади в това положение...

Аз се засмях.Очаквах нещата да тръгнат в различна посока.Усмихнах се и сложих ръката си на торса му.Не се знаеше.Този ловец ме дразнеше.Аз долепих устни до врата му,но отново.Не успях да го захапя.Той не ми казваше защо ме извика.Аз седнах на ложето .Не знаех защо съм още тук.Имаше ловци,но аз бях кръвопиец.Трябваше да се върна при бара.Не знаех защо той се държеше странно.Не ме нападаше.Нямаше да остана при него.Щях да си потърся квартира.Не трябваше да оставам.Поставих ръка на завивката.Умирах за почивка.Вече беше късно за караници.Аз закрачих из апартаментът.
Насочих се към вратата,но той я удари с ръка.Ключалката издаде някакъв странен звук и вратата отново се затвори.Аз се усмихнах.Колебаех се.Имаше доста ловци в сградата.Някак успях да го бутна.Човекът не каза.Аз закрачих отново към червеното стълбище.Чуха се стъпки.Усетих ги.Човекът ме хвана за ръка и ме дръпна.Аз започнах:
-Пусни ме!Остави ме,иначе ще те...убия.Не мисля,че някога ще се срещнем...-започнах аз.
Бях спокойна.Аз се колебаех,изпитвах нещо,което не граничеше с досегашните ми чувства.Знаех,че ще ме хванат,ако изляза,но...

Тя май не искаше да остава тук, но ако сега излезеше, както споменах преди малко, поне петима да са я хванали докато стигне до долу.Не исках да я наранят...не знаех защо ставаше така, но не можех да я пусна да излезе през вратата...не и сега...
Ръката ми я хвана и я дръпнах към себе си ядно.Не исках да бъда груб, но да си призная, тя ме изкарваше от релси с това свое упорство.Каза ми че щяла да ме убие...какво си мисли, че ще успее?А дори и да бе така, тя самата нямаше да се отърве жива...
-Млъкни по дяволите!-изкрещях аз и я блъснах далече от вратата.както казах, не можех да я пусна...противно на очакванията ми спасявах ледената и бледо бяла кожа на вампир...И все пак, просто се оставях на чувството...на този порив, каращ ме да не й позволявам да излиза..може би утре...може би сутринта щеше да излезе...не, чакай малко!Как можеше един жив вампир да излезеше от дома ми оставяйки го да живее на свобода...?Не го разбирах..и все пак не спорех с себе си...щях да го направя..
-Ако излезеш през тази врата ти ще си тази която ще умре!-продължих със същия тон, като осъзнах че може би прекалявах...исках да изглеждам твърд, но не и прекалено...все пак никога не съм се държал както повечето ловци..грубо и невъзпитано...
Падах си малко по-джентълмен и харесвах да подхождам с известен финес към работата си...все пак това бе тръпката...

Аз се ядосах.Толкова ме дразнеше,че си нямах и.Не казах нищо,защото се ядосах.Човекът ме дръпна и ме накара пак.Не исках да стоя,зщаото знаех,че това само ме кара да не го нападам.Исках да впия устните си във врата му,но...не можех.Не исках да го нараня.Не исках да ходя в тайното нещо,където измъчваше разни кръвопийци.
Изчаках.Аз не знаех защо,но наистина той започваше да ми харесва.Не ми харесваше държанието му,но беше наистина любезно,че ме покани ,когато знаеше,че утре ще ме изритат.
Защо?Аз се усмихнах и се допрях до стената.Трябваше да почакам.Ловците чуха караницата.
Аз се чудех какво да направя.Защо човекът искаше да съ тук,когато знаеше,че ще ме убият?
Доближих се до него и плъзнах отново ръката си по торса му.Какво ли се криеше?
Аз започнах:
-Имаме доста време...защо искаш да остана тук?-започнах аз.
Този път не криех,че ми беше интересно.

Май не разбираше защо все още бе тук...да си призная и аз не знаех защо бе тук, а не мъртва или пък прикована за масата...и все пак нямаше как да я пусна да излезе, щяха да я убият, а аз...не исках..просто не исках да я убават.нямах представа защо но не исках и да знам, само още главоболия щях да си намеря.Доверявах се на шестото си чувство, бя ми спасявало живота толкова време...сега нямаше да ме предаде, нали така...
Тя се приближи към мен и усетих ръката й по тялото си...всеки един мускул се напрегна за части от секундата и след момент се дръпнах настрани като загледах през близкия прозорец.
На лицето ми се появи усмивка когато видях двама мъже да се разхождат долу...бяха от..трети или не, май бяха от втория етаж..не знам, просто знаех че живеят тук.един или дава пъти съм ги засичал...големи приятели, ловят заедно, понякога имах чувството че са повече от приятели...
-Няма да умреш...тази вечер...и то от ръката на някой ловец.Изтрай вечерта, сутринта ще те изведа и ще си тръгнеш.-казах спокойно и с доста голяма увереност в тона си, макар да не се чувствах така...Дръпнах завесите, които не бяха нищо особено, но все пак ги имаше и ми вършеха някаква работа...а в случея да предпазя това някой да види вампирката разхождаща се в апартамента ми...сега не бе толкова за нея, колкото за самия мен.на никой ловец нямаше да му се понрави това...
Обърнах се към нея...не исках повече да говоря за това как не искам да умира...стига й толкова, дано да й е било ясно, защото нямаше да повтарям.

Аз се чудех.Не знаех защо започна с дърпането.Трябваше да чакам,иначе ще ме поканят някъде другаде.Усмихнах се.Ставаше интересно.Сега.Доближих се до него.Защо се държеше по такъв начин?Спуснах ръцете си по торса му и допрях устните си до врата му.Вниманието ан човека се насочи към тях.Какво?Не знаех харесва ли му,но не се отдръпна.Няколко чашки и не загубихме контрол...сериозно.
Аз трябваше да се замисля за моята любов към алкохола.Не попитах нищо повече,трябваше да почакам малко.Няколко чашки,не исках да нараня.Трябваше ми течността,но аз стоях.Защо не го хапех?Усмихнах се на държанието на ловеца.Той не ми каза.Какъв зор имаше,че ме пазеше от ловците?Умирах си за една чашка...аз започнах:
-Искаше ме тук,но сега мълчиш.Такива сте особняци...направи нещо,какво ще правя тук?-започнах аз.
Умирах си за алкохол,но бутилката беше...

Искаше да прави нещо?Да й дам ми почисти малко, а?ха, шегите наистина ми бяха смешни, но в момента в който излизаха от ума ми и ставаха доста ненамясто...жалко, сам щях да си се смея.Прочетох мислите й и бавно се насочих към един малък шкаф на няколко крачки от нас.Отворих го и изкарах една бутилка бърбън...беше до половината, но аз не си падах по алкохола толкова много...по принцип го пиех в някой бар, не ми харесваше да пиянствам сам...чувствах се...сам...
Все тая, взех две чаши и сипах от течността като й подадох едната и отпих от другата.Седнах на дивана и погледа ми се плъзна по тялото й...все още си мислех че бе секси...и все още я исках, но...сега просто се бях отказал от това да се опитвам да я имам...сега тя щеше да е тази която да се постарае..
-Има телевизор, пък ако искаш все още може да си "поиграем" с онези сребърни скалпели в другата стая.-засмях се аз, правейки си лека шега..дори да не бе много добра, мисля че щеше да мине..все пак това че е вампир, не значеше че е оперирана от чувство за хумор...
Имаше един вампир, който се хилеше дори докато го убивах...той поне си заслужаваше смъртта...както всички вампири..е освен тя..тя беше...все тая!

Аз нямах намерение за някакъв разговор.Наместих се на канапето и отпих отново.Поне алкохолът беше приятен.Разбираше от разни работи,но аз му показвах,че не ми е приятен.Струваше ми се изключително нагъл,но нямах намерение за спокойни разговори.Хвърлих бегъл поглед към стъклото.Скоро щеше да настъпи сутринта,аз щях да си тръгна,всичко щеше да свърши.Не ми бее приятно,че някакъв чове ме нападна и ме накара да го придръжа,но нищо.Ставаше интересно.Ако беше по-общителен...нямаше да има цена.
Няколко часа.Толкова неща можеха да станат за толкова време.Часовникът отброяваше поредните минути.Аз застанах на средата на стаята и опитах да намеря някакъв начин за намиране на отговор.Мислех как ще се измъкна.Трябваше да не разбира какво съм наистина,но...трябваше да се занимавам с нещо.Аз бях човек,който не обичаше да стои на едно място.Този човек нямаше никакво чувство за отговорност към останалите.Писна ми да наблюдавам ловците навън,после отново се настаних до него.Аз започнах:
-Добре,за какво съм ти?-започнах аз.
Кога щеше да се разкрие?

Тя започна да се разхожда из стаята и да просто да си търси занимание.Накрая отново седна до мен, като ме попита за какво съм я довел тук.Хъм, не й ли бе вече ясно?Явно искаше да свалим картите, които вече и двамата добре знаехме какви са.Усмихнах се наивно и я погледнах, като след това започнах да говоря бавно и отчетливо, за да разбере всяа една моя дума.
-Мисля че много добре знаеш какъв съм и каква е работата ми, но все пак ще ти кажа.Аз съм ловец и ловя такива като теб...хранещи се с кръв долни изчадия!-за момент се ядосах и повиших тон, като в очите ми явно се четеше омразата и гнева към тези същества.и все пак успях да се съвзема и да продължа.
-Извинявай...и все пак ти няма да умреш както всички други...няма да те убивам..просто...искам да останеш за да не те убие някой от тези които до сега наблюдава...
Въздъхнах тежко и след това отпих от чаша си, като въпреки че не бе празна я долях с още малко алкохол...както казах, аз не бях от тези които пиеха много.
Отново се усмихнах, но тои път не на нея...на пространството...просто ей така...плъзнах ръката си по облегалката стигайки точно до рамото й и показалеца ми започна да прави малки кръгове върху кожата й.След момент дръпнах ръката си и станах от мястото си като погледнах през прозореца.Имаше още няколко часа...Толкова много време...и толкова много въпроса на които не исках да отговарям...

Едни такива хора ме дразнеха.Аз се усмихнах и погледнах отново към стъклото.Чух някакъв звук от телефона си.Разбрах,че се открива някакво място в някаква къща,където ще има свободна стая.Чудесно.Няколко часа стояхме,но никой не каза.Аз взех ключовете за мотора и се насочих към вратата.Този нямаше да ми каже какво.Няма надежда за нас,жалко.Изглеждаше страхотно.
Погледът ми се спря върху ловците,които стояха навън.Бяха заедно,но аз бях.Усмихнах се и отворих вратата.Исках да му кажа,че
искам да остана,но той не спираше с неспиращото си...дразнещо.Ловецът стана,но аз го спрях.Не обичах подобни разговори.
Мислех как ще накарам хазяйката си.Как щяха да ме изритат?
Аз започнах:
-Ами...време е.Аз ще...тръгвам.-започнах аз.
Тайно.Какво не ми позволяваше да отида?

Тя искаше да си отива...исках ли да я спра?...да...А щях ли да го направя?...може би не...Защо ми трябваше да го правя?Защо я исках тук?...И аз не знах, просто исках да е до мен...исках да...исках да бъде тук защото...исках я.Просто я исках...а ако сега я пуснех да си тръгне нямаше да я имам...
Приближих се до нея и ръцете ми бавно я хванаха, като прииснах тялото й към себе си и устните ми се впиха в нейните.
Дръпнах се съвсем леко от нея, колкото да я погледна в очите и казахтвърдо, но сякаш просто й го съобщавах, а не нареждах, както би следвало от тона ми...
-Желая те...Искам те сега!
Прекапах леко устните си, докато ръцете ми бавно я пуснаха и аз отстъпих крачка назад.Погледа ми се спусна по тялото й оглеждайки всяка извивка под дрехите й и на лицето ми се появи лека и неуверена усмивка.Зачаках отговора й, като се надявах че няма да си тръгне...не и сега.А ако все още искаше да го направя, щях да я изведа, за да не си намери друг ловец, който да не е толкова...мен.Но нямаше да я ържа тук ако не искаше...колкото и аз да го желаех...

Не показвах ,че отговора ме ...трогна.Аз хвърлих бегъл поглед към стъклото и леко допрях ръката си.Нямах никакъв избор.Човекът беше страхотен,но нещо плашеше.Аз се страхувах от такива връзки.Сега беше стархотно,но нищо повече.Щях да изляза.
Не исках да се сетя какво ще сполети ,ако ловците разберат,че се крия.Не,той знаеше какви са,нали е такъв?Сега трябваше да си тръгна,но нещо ме караше да остана.Копнеех ли?Нямаше да си отида,но...не,трябваше да си отида.Ловците стояха навън.Колебанието убиваше.
Аз хванах дръжката,но се упшалих и затворих.Той чакаше ,но аз знаех,че нямаше да направя подобно нещо.Желание,чиста страст?Единствените неща,които изпитвах?Аз започнах:
-Знаеш,че аз не бива да съм с теб...въобще не трябваше да се запознаем...-започнах аз.
Хванах отново дръжката,но той сложи ръка.Не знаех...

» Телефонът на Джейс