Парка "St.Sofia"

First topic message reminder :


В парка винаги е спокойно.Можеш да се разходиш с кучето или да седнеш на някоя пейка и да си размишляваш.

Засмях се.Ооо нямаше си представа кого целуна преди малко.
-Всъщност туко що целуна първородната дъщеря на първото вампирско семейство.-поправих го и тихо и малко смутено.
Виждах,че беше меко казано шокиран.Не всеки ден имаш шанса да срещнеш един от първородните.Усмихнах се криво.Дано да не знае историята ми.Историята,която всички наричаха "Историята за избягалата принцеса на вампирите.".
-Кажи ми,че никога не си чувал историята за избягалата принцеса.-казах умоляващо.

Алдур подсвирна
- Леле знаех, че си древна, но чак принцеса/та от първородните. - Беше наистина изненадан да го чуе.
- А историята ти - продължи той - Ще те разочаровам, чувал съм. Но всъщност само слухове. Като например, че не пиеш човешка кръв? - Нападението над хора и по-точно безразборното и безконтролно такова беше една от главните причини да не се разбира с вампирите. - Или, че си избягала, защото са искали да те омъжат? Както и - това може би щеше да я притесни, но по-добре да го знае, ако вече не го знаеше - че наградата, която дават семейството ти за теб е доста голяма и расте.

Сведох глава.
-Всички слухове,които си чувал са верни.-казах тъжно.-Наистина не пия човешка кръв.Храня се с животни.Родителите ми искаха да ме омъжат и наградата расте.-казах аз.
Наистина всичко беше вярно.Всъщност родителите ми искаха да ме омъжат за някакъв приц,който всъщност бе върколак.Нямах нищо против вълците,но просто не исках да ме омъжват насила.Без да ме попитат,без да съм го виждала.Също така мразех отношението им към хората.Те не оценяваха качествата им.Погледнах тъжно и едновременно вбесено.
-Защо не ме оставят намира?Повече от 30 века бягам ,анаградата расте и расте.-казах бясно.

- Не мога да отговоря на това. - поклати глава Алдур.
Не одобряваше уговорените бракове. Освен това не разбираше онези родители, които си мислеха, че могат да управляват живота на децата си като собственост. Да децата трябва да уважават родителите си, но уважението е едно, а всеки трябва да може да избира как да живее собствения си живот поемайки отговорност за това.
- Не се разтройвай - промълви той и отново я гушна.

Той ми каза да не се разтройвам и ме гушна.Мразех родителите си.Ако ме гванеха сигурно щяха да избият всички хора,които знает коя съм и не са им казали.Как може да има такива родители?Толкова безсърдечни и студени?Сгуших се още по-силно в Дан и заплаках тихо.
-Не мога да ги разбера.Защо ми го причиняват?-попитах през сълзи със секващ глас.
Не исках да ми отговаря.По-скоро питах себе си.

Алдур продължи мълчаливо да гушка момичето в прегръдките си и да милва копринено меките й коси. Извади от джоба на якето си носна кърпичка и внимателно избърса сълзите й. А той между впрочем не харесваше жена или дете да плачат. Колко ли време стояха така не можеше да каже, но Пухчо изджавка. Заваля сняг и започна да покрива земята с бял килим.
- Искаш ли да те изпратя до вас? - запита Алдур.