Парка "St.Sofia"

В парка винаги е спокойно.Можеш да се разходиш с кучето или да седнеш на някоя пейка и да си размишляваш.

Веднага след като се събудих сутринта се облякох за да из;езна на разходка с Пухчо.
Тръгнахме към парка "St.Sofia",защото беше спокойно и Пухчо можеше да тича наволя.
Когато стигнахме до парка потичахме малко заедно,а след това го пуснах да тича свободно по поляната.Седнах на една от пейките и го наблюдавах.Попринцип той никога не налиташе на никога,но явно винаги има първи път.Видях го как отиде и започна да лае някакво момче.Веднага тръгнах на там и го осмирих.
-Извинете принципно не прави така.-казах аз и се обърнах към мъжа.

Алдур сложи в устата си последната лъжица кус-кус със сирене и мед. Стана и отиде до мивката, където изми съдовете. След това реши да се разходи. Облече си якето, обу се, излезе и тръгна към парка "St. Sofia". Там отначало повървя по алеите, а после седна на една пейка. След десетина минути се появи някакво хъски и залая. Хибридът използва способноста си да общува с животни и разбра, че се казва Пухчо. В това време. дойде и собственичката му и се извини.
- Няма проблем - усмихна се Алдур. - Симпатяга е.

Засмях се.
-Вярно е.-казах и се усмихнах.
Подуших въздуха.Носеше се смесена миризма от този мъж.Той беше хибрид.Ккак не го забелязах веднага?Беше нещо м/у Ангел и Демон.Интересно.Тази комбинация не се срещаше толкова често...вече.Не и след като повечето от демоните започнаха да избиват децата им.
-Ти си хибрид.-казах достатъчно силно за да ме чуе и се усмихнах.

Алдур погледна момичето и подущи въздуха. Непознатата се оказа вампирка. А той обикновено не се разбираше с тях. Но понякога, макар и доста рядко имаше и изключения. Тази пък най - вероятно беше древна. Алдур реши, че е такава защото нямаше пръстен. Видя ръцете й. Е можеше да носи и нещо друго, което да я предпазва от слънцето. Тя му каза , че той е хибрид.
- Така е - кимна той и се усмихна. - А ти си древен вампир. Впрочем казвам се Алдур. - Погледна към Пухчо. - Интересно име за куче.

Засмях се.
-Не е толкова странно.Много е пухкав,затова го кръстих така.-казах с усмивка.-Аз съм Кристен,но всички ми казват Стю.-казах аз.
Беше приятно да се разговаря с него.Не беше като с другите хибриди,които бяха ужасно гневни същества.Беше някакси спокоен.Може би клонеше повече към ангелите отколкото към демоните.
-Различен си.-казах аз,а той ме погледна озадачено.-От другите хибриди полуангели/полудемони.-казах и се усмихнах.

- Възможно е - засмя се Алдур - Не съм се замислял особено. - Сви рамене. - Приличам малко повече на татко, от него ми е ангелската част. При брат ми е обратното. - Последното изречение го каза на ум, а не на глас. - Между другото и ти не приличаш много на другите вампири. - Повечето бяха изключително надменни и самовлюбени, но тя, съдейки по първото впечатление не беше такава Допадаше му да говори с нея.
- Ако искаш да поседнем? - предложи той. - Или да се разходим?

-С удоволствие.-отговорих му.
Тръгнахме да се разхождаме.Пуснах Пухчо на свобода и той си вървеше спокойно малко по-напред.Алдур беше интересен човек.С него можеше да се разговаря на всякакви теми,което не беше толкова често срещано независими на колко години си или каква е расата ти.
-Извинявай,но може ли да ти казвам Ал?-попитах го.-Имам предвид името ти е хубаво,но е малко странно.-казах с невинна усмивка.

Тръгнаха да се разхождат по алеята, като Пухчо вървеше спокойно малко по - напред, а зад него Алдур и Кристен разговаряха. А с нея можеше да се говори на наистина много теми. Даже на всякъкви. По някое време тя попита дали може да му казва Ал.
- Може - засмя се Алдур. - А ако искаш може и Дан или Дани. Понякога използвам Даниел - поясни той. - Наистина е странно - вдигна леко рамене.
- Имаш хубава усмивка - бяха следващите му думи.

-Благодаря.-казах и се усмихнах.
Неговата компания беше някакси успокояваща.Наистина имаше повече ангелски черти отколкото демонски,което беше добре.Наистина не бяха останали много хибриди,които са м/у ангели и демони.По простата причина,че демоните ги беше страх.Те бяха по силни от тях.
-Не са останали много хибриди,които са м/у ангели и демони.-казах аз.

- Имаш право - съгласи се Алдур. Аз, Болинтар, брат ми - поясни. Също и Ратма, но него не съм го виждал няколко века и не съм съвсем сигурен жив ли е. Ратгма е прякорът му - поясни в случай, че момичето не знаеше -, а истинското му име е Линариан. Той е син на Лилит и най-старият от нас. Сещам се и за още няколко познати.
Наистина демоните преследваха децата си от връзките си ангелите. Но пък плащаха скъпо за това. Особено напоследък, когато и те не бяха останали много, а останалите хибриди м-у ангел и демон бяха сред най-могъщите от вида си. От своя страна и ангелите не бяха особено близки с това си потомство, но поне не ги преследваха.
Междувременно бяха стигнали до павилионче за захарен памук. Алдур взе два.
- Заповядай - подаде й единият.

Бяхме стигнали до павилиона за захарен памук.Дан взе два и ми подаде единия.
-Мерси.-казах и си взех едно праченце.
Беше много сладък памук.Това беше любимото ми лакомство.Подсмихнах се.Сетих се за имената ,който беше казал.Познавах някои от тях.Познавах сина на Лилит.И той не беше мъртъв поне доколкото знаех от източниците си.
-Не мисля,че е мъртъв.-казах аз.-Той е най-силния от вас.-казах и погледнах Дан.

Алдур отхапа от захарния си памук
- Съгласен съм - кимна той на думите й относно сина на демонката Лилит и отхапа ново парче памук. Беше много вкусен. А да споменем, че последния път, когато беше ял от това лакомство бе преди около година. В това време звънна сигналът за ес ем ес-и. Прочете го. Беше поредната игра на късмета, които само надуват сметките за телефон.
- Извинявай - каза той. Извинението беше за псувнята, която бе изрекъл

Изведнъж телефона на Дан изписка и получи СМС,Прочето го и след това изпсъва.
-Извинявай-извини се заради псувнята.
Засмях се и се усмихнах.
-Няма проблем и аз реагирам така,когато получа тъп СМС.-казах и отново се засмях.
Тогава телефона ми звънна.Извадих го.Беше непознат номер.Напрегнах се,защото знаех,че родителите ми още ме търсят след повече от 30 века.Затворих и си изключих телефона.
-Извинявай.-извиних се заради телефонното обаждане.

Кристен се усмихна на извинението на Алдур. В това време и нейния телефон иззвъня. Изглежда, че не беше нещо спешно, защото тя не вдигна, а си затвори мобилния телефон и даже направо си го изключи. Но пък защо ли се напрегна? След това се извини заради позвъняването. В това време Пухчо кротко стоеше до тях. Алдур пък дъвчеше от захарния памук.
- Няма проблем - засмя се той.
Клекна, погали няколко пъти кучето и се изправи.

Усмихнах се,Докато съм се занимавала с телефона си Пухчо беше дошъл до нас и си размахваше опашката.Дан се наведе и започна да го гали след като се изправи аз се наведох.
-Ела тук момче.-казах на Пухчо и откъснах малко от захарния памук.
Пухчо веднага дойде до мен и лапна захарния памук,който беше в ръката ми.Засмях се и му откъснах още малко.Той го изгълта на мига.Отново се засмях.
-Ах ти гладник такъв.-каза с усмивка и го погалих по главата.
Отидох до павилиончето,където продаваха памука и взех още един.Започнах да ям от него ,а от другия да давам на Пухчо.

Кристен също се наведе и даде захарен памук на Пухчо. Той лакомо започна да го яде, а тя си взе друг. В това време Алдур се приближи до съседната будка, където продаваха вестници и списания. На витрината видя най - новият каталог за мотоциклети, а неговия преди два месеца беше станал на резервни части. Подаде парите, взе списанието, а след това и рестото, което си прибра. Междувременно кученцето си беше изяло памука и Стю се беше изправила.
- Да вечеряме или обядваме заедно? - предложи хибридът

Може.-казах аз и се усмихнах.
Беше си купил списание за мотори.Хъмм това ми беше слабост.Обожавах моторите и колите.Също обичах и да ги попрявям.Това ми беше нещо като хоби.
-Харесваш ли мотори?-попитах го все още гледайки списанието.
Беше новия брой,който сигурно вече се намираше в пощенската ми кутия,защото бях абонирана за него.Моторите в списанието бяха страхотни.

Кристен се съгласи да излязат да обядват или вечерят заедно
- Харесвам - отвърна Алдур на въпроса й за моторите. Обаче моят се разби наскоро. - Не спомена, че въпросното разбиване, така де катастрофата причинила го беше предизвикана от двама представители на майчиния му вид. Както се казва: "Мир на праха им"
- Ами ти? - попита той.

Ето нещо общо.И той харесваше мотори.Усмихнах се.
-Шегуваш ли се ?!Обожавам моторите и колите.-казах и се засмях.-Но повече обичам да ги ремонтирам.-казах с блеснали очи при спомена.
Сетих колко мотори и коли съм имала и куде ги складирам.Трябва да поправя някои по стари коли.Да им сложа нови двигатели,малко тунинг.Общо взето да им подобря характеристиките.Разбирах от тези неща.Доста години работех като монтцор,а след това си отворих собствен сервиз.Не беше този,който е в града.Моят сервиз се намира в Маями,нот когато се преместих го оставих на един познат.Въздъхнах тъжно.

- Мен пък в поправките не ме бива особено - засмя се Алдур. Можеше да смени пукната гума, да отвинти и завинти болт или гайка, но за нещо по сложно като ремонт на двигатели или тунинговане не го биваше. - Обаче ако ти трябва дърводелец или резбар насреща съм.
Видя и чу, че тя въздъхва тъжно и пристъпи по - близо до нея. Повдигна ръка и леко я помилва по бузата.
- Какво има?

Облегнах глава леко върху ръката с/у бузата си.
-Нищо.-казах и се усмихнах.
Погледнах го в очите.Имаше хубави очи.Хората често казват,че очите са прозорец към душата.Може би за това се загледах в очите му.За да разбера какво изпитва или за какво мисли.И изведнъж съвсем неочаквано получих видение.Беше нещо свързано с метална мса и каишки.След като видението свърши си поех рязко въздух все едно до сега съм го задържа.Не разбрах нищо от това видение.Не знаех с кой е свързано.Знаех,че има ловци в града,но не знам.Това се случваше за първи път и надявах се последен,защото в момента се чувствах много объркана.Погледнах към Дан с жаланието за успокоение и го прегърнах.Е,не точно по-скоро се сгуших в него.

Няколко секунди или пък беше повече се гледаха един друг в очите без да продумат. Тя имаше хубави очи.
А после тя се сгуши в него.
Ръцете на Алдур обвиха тялото на момичето в прегръдка, а с едната започна нежно да гали косите й.
"Не Знам" - Мисленият отговор бе за Пухчо, който бе усетил, че стопанката му се тревожи и се чудеше какво й е.
Хибридът повдигна леко брадичката на вампирката и следвайки импулса си нежно допря устните си до нейните

Както се бях сгушила в Дан и той ме галеше по гърба,съвсем неочаквано повдигна брадичката ми и ме целуна нежно.В първия момент бях малко шокирана,но след това му отвърнах.Обвих ръдете си около врата му и леко зарових ръце в косата му.Косата му беше толкова мека.Най-накрая се отръпнахме дишайки учестено.Погледнах го в очите търсейки отговор каква е причината за целувката,но не намерих такъв.Все пак продължих да го гледам в очите докато дишането ми се нормализира.Зачудих се какво го беше накарало да целуне момиче,което едва познава и при това е не само древен вампир,ами семейството й е най-древното и първото семейство на вампири.

Кристен отвърна на целувката и обви ръце около врата му. След края й се отделиха и мълчаливо се гледаха един друг в очите докато в това време дишането им се нормализираше.
- Импулс - отвърна Алдур на питащия поглед на момичето. Понякога, даже не рядко действаше именно така - импулсивно. И понякога си патеше това, а понякога не.
- Знаеш ли - продължи след няколко секундна пауза. - Досега не съм го правил, не ми е минавало наум. Ти си първата вампирка, която целувам.