Барът на градската дискотека

Барът на дискотеката,където е чудесно място за закачки с бармана...

Отварителен ден.Аз дойдох едва вчера,но вече имах разправии.Започвам от сутринта.Лежах на леглото си в някаква стая,чиито стени бяха покрити с паяжини и петна от някаква неясна течност.От съседната стая се чуваха някакви странни крясъци,които скоро щяха да прерастнат в подхвърляне на разни предмети.Хвърлих онзи вестник,където търсех някакви обяви за квартира,където има хора,които нямат вид на бивши наркомани.Нямаше нищо лошо,но...уморих се да се оправдавам ,хазяйката не искаше да оставам и ден.Пиех алкохол.Взех единствената бутилка,която успях да намеря,но там остана само една капка,която аз изпих.Нямах съквартиранти.Не хора.Имаше само един компар,който си играеше с нервите ми.И той не понасяше обстановката.Реших,че няма да си намеря квартира ,когато съм в стаята.Сутринта се измъкнах и се опитах да запаля мотора .Поне него познавах.
Градът беше интересен.Никъде не намерих магазин за алкохол,което не ми хареса.Сетих се,че не съм пила от онази течност.Сега трябваше да намеря някаква птичка или нещо подобно.Не,не намерих.Беше страхотно.
Намерих някаква дискотека.Поне ще си намеря някой,който служи за банка.
Аз разгледах.Барът.Седнах на един стол и си поръчах една бутилка.Бирата беше страхотна,но...нещо липсваше.
Аз погледнах към хората.Имаше доста ,но внимавах за някой.Някакъв човек се настани до мен.Аз започнах:
-Имаш възможности.Имаш възможност да ме нервиш,но и да ме почерпиш нещо...-започнах аз.
Погледнах към човека до мен...

Тъкмо бях пристигнал в града и почувствах че имах нужда от едно питие.Влязох в първия бар който очите ми зърнаха и скоро погледа ми се спря на една жена..по скоро не жена, а вампир.Толкова години вече преследвах какви ли не същества че сега вече гги "надушвах" от километри...е не чак толкова, но ги усещах.Насочих се към нея и седнах на стола до "изисканата" дама.
Вампирите се имаха за прекалено изискани и изтънчени тъй като бяха живяли доста годинки, но за мен не бяха нищо по различно от едни прекалено вярващи в собствените си възможности демони!
И макар че не изглеждах като най спокойният ловец, бях свикнал да се ядосвам само на ум...успявах да запазя самообладанието си..или поне в началото..към средата малко се увличах, на в края успявах да хвана съществото без да го убивам...или наранявам прекалено много.
А вампирите ми бяха любими...толкова много начини с които да ги измъчваш...ако не бяха такива демони, бих казъл че съм перфектните същества...
А сега една такава вампирка искаше да я почерпя питие...е, тайната на един ловец бе да изчака подходящия момент, а до тогава да спечели доверието на плячката си...И макар сега да не ми тярбваше да ловя вампири или каквото и да същество, можех да си пробвам късмета с нея...
-За дама катто вас няма как да не пощадя няколко долара.-казах галантно аз, като залагах на онези вампири които обичаха лъскатеството.Беше интересно да си толкова близо до смъртта..а именно вампирите.те бяха точно такива..същества олицетворяващи самата Смърт...Имаше хора които им се възхищаваха, но за мен и те и самите вампири бяха просто жалки...нямаха смисъл в живота...
Ако не можеш да умреш, то защо живееш?

Полека.Аз погледнах към човека.Беше човек.Храната идва!
Повдигнах чашата си.Изпих поредната глътка алкохол.Усетих някакъв приятен гъдел.Усещах,че скоро ще се нахраня с него,но сега трябваше да го накарам да повярва,че наистина съм развълнувана.Плъзнах ръка по бара .Усмихнах се и нежно бутнах ръката.Човека усети студенината на крайника ми.Колебаеше се.
Сега трябваше само ...усетих,че разбра.Погледа ,гласа.Крещяха,че зная каква съм.Наистина...сега се чудех.Ако е ловец?Погледа ми се спусна надолу.Спря се на някакво кожено...не.Усещането,че този ще ми направи нещо.
Аз се опитах да не покажа какви са подозренията ми.Новият познат повдигна своята чаша.Нещо в усмивката му....имаше нещо.Сравнително симпатичен.Непознатато винаги кара хората да искат нещо,което не трябва.
Аз се усмихнах отново.Усетих онази течност.Опитах се да прикрия,но жаждата ме ...аз взех чашата,която ми даде онзи човек.Аз започнах:
-Какво те води насам?-започнах аз.
Погледнах към него...

Вампирката знаеше че не я мисля за прост човек.Пък и как можеше да бъде човек, та тя бе толкова ужасно същество...Може би вампирите бяха най лошите от всичките..или не, не.Ненавиждах върколаците повече и от вампирите...да..върколаците...
Усмихнах се на въпроса й, тъй като осъзнах че бе решила да завърже разговор, а не да ме напада...щеше да е забавно..ще видим кой пръв щеше да оцели правилниямомент...може би дългогодишния ловец или пък вампира виждал какво ли не по този свят..Наистина бе сблъсък на титаните...
-Бизнес...-казах лаконично и повдигнах чашата си все едно вдигах наздравица...всъщност, така беше-
-За приятната случайност!-казах аз и отпих от чашата като се усмихнах арогантно и отново я погледнах...бе толкова типичен вампир..но не, не бе от младите вампири.Усещаше се онази нотка на "старата скола", все пак ако бе млад вампир нямаше да е сама, а и нямаше да е заобиколена от толкова живи хора...
-Как е името на дамата с която имам честта да пия?-попитах отново, като се опитвах да спазвам галантния тон който бях поставил преди момент.Обичах да гледам как вампирите се заблуждават толквоа бързо..или просто сами се оплитаха в мрежите си плетени в стремежа си да ме надхитрят..Да, не много вампира бяха умни, но и аз се бях изправял срещу такива...Но не достатъчно умни, все пак бях тук в бара..жив и здрав...човек..

Аз се усмихнах.
Не знаех дали да се впусна в това.Желанието,което изпитвах...онази течност.Човекът отново пое чашата си.Аз отместих поглед към дрехата си.Опитвах се да намеря някакво решение.Не исках да казвам коя съм.Не исках хората да разбират,че съм някакво създание.Аз дори не знаех защо съм в града.Исках да намеря някакво местенце,където спокойно ще мога да ловувам.Погледнах към него.В изтормозеното съзнание се появяваха някакви сцени.Не,трябваше да се успокоя.Нямах време за обяснения.Започнах да играя с чашката.Онзи поглеждаше към мен.Какво ли искаше ?Не,не беше кръвопиец.Аз плъзнах ръка към него.Копнеех за неговата...не,щеше да усети.Исках да вкуся от него,жаждата ме уморяваше.
Не исках да му казвам нещо за себе си,но поне се изискваше.Аз имах страхотни обноски.С хората,които не искаха да видят какво е отношението ми към сребърния кинжал,който имаха.Не,аз подадох ръката си.Не,въобще не ми е приятно.Въобще не се водех.Не исках да попадам в плен.Не,не крия,че имаше прекрасен глас.Страхотни очи...не,въобще не се водех.
Аз се усмихнах и започнах:
-Елън Грейнджър,приятно ми е...Вие сте?-започнах аз.
Усмихнах се,опитах се да не показвам,че въобще не ми е приятно...

вампирката започваше да се изнервя, а това ми доставяше такова удоволствие...обърканите й мисли долитаха до ума ми и да си приязная, искрено ме забавляваха...Беше красива...да, наистина бе красива, но никога не трябвапе да забравям факта, че не бе човек...съществото седящо до мен бе един жесток кръвопиец, а аз бях този който спираше такива като нея...
Спасявах света, а?Де да имаше кой да спаси и мен...усмихнах се на името й, като реших да продължа с лъскатествата и чак след това да премина към съществената част...а именно тази с оръжието на крака ми.като се замисля май днес носех само него...е нищо, то ми бе вършило работа толкова години че бях спокоен да разчитам на само на него.
-Какво прекрасно име...точно като собственицата си, нали?-усмихнах се чаровно и отпих отново от чашата си.Пиех на малки глътки, като се опитвах да създам впечатление че пия, но да не ми влияе толкова много...
-А аз съм Джейсън.За мен е удоволствие.-казах отново с същия тон, като улових студената й ръка и устните ми съвсем нежно се докосната ддо ледената й кожа.

Аз наистина започнах да се плаша.Не исках да се бавя.Копнеех за онази течност,исках ...трябваше внимателно.Страх.
Не исках да показвам,но онзи знаеше какво усещах.Знаеше ли какво изживях?Имах доста интересни срещи.С интересни хора.Уморих се.Можех да ухапя онзи човек още сега,но нещо...исках,но сякаш.
Отпих още една хубава глътка алкохол и погледнах към него.
Какво?Трябваше да го накарам да излезе навън.Барът беше хубав,но нямах намерение да пия от него пред всички.
Един плъх щеше да ми свърши работа,но барът беше сравнително скъп.Отвън имаше вероятност за някой заблуден ловец на сирене,но тук имах нещо вкусно.
Усмихнах се.Спокойно,нямаше да бъда рязка.Вече мислех как впивам устни във врата на ловеца,но.Не трябваше да му казвам.Наистина.Трябваше да го изкарам навън.Някак.
Аз започнах:
-Ще ми кажете ли каква е тази работа?-започнах аз.
Ако падне в капана...

Каква бе работата ми...хъм интересен въпрос, нали така.За момент се замислих, но след това просто се усмихнах надамата срещу мен, не, не бе дама, бе чудовище...та, усмихнах се на съществото до себе си и бавно и спокойно й отговорих:
-Търгувам с наистина ценни предмети.-усмихнах се отново и на ум допълних "като вас самата".наистина се чудех дали бих я надхитрил или пък тя мен..Но все пак мисля че дори да не успеех в играта с лъжатите и залъгванията, имах предимството което в момента кротко лежеше облегнато на крака ми.Може би най ценното ми нещо, това което ми е спасявало живота милиони пъти...
- Понякога в свободното си време харесвам ловувам дребен дивечАми вие, имате ли хоби?.-е не точно дребен, но все пак можеше да се сравни с дивеч...макар да имаше доста като нея, които нито приличаха, нито се държаха като животни...е поне докато не надушеха кръв.А в момента тя така копнееше за моята.Дали би се сдържала пред всички хора ако надуши кръвта ми...или би рискувала живота си само за да я вкуси...?
Ръката ми стиска чашата и стъклата скоро порязаха дланта ми, като от неяпотече кръв и аз я притиснах с другата си ръка.Не, въобще не бе много, но пък ми харесваше да играя роли, и сега правех точно това...
-Колко съм непохватен...не си знам силата.-казах престорено аз и поех кърпата подадена ми от бармана за да избърша кръвта от ръкаата си.Той започна да търси аптечка някъде зад бара, но аз го смъсрих че не ми трябва и просто притиснах кърпата докато кръвта ми спре...толкова подобни драскотини съм имал, че ако лекувах всяка с кислородна вода и бинт, до сега да съм загубил толкова много време...

Аз усетих.
Не,не биваше.Онази течност ме привличаше,исках я.Не можах да се сдържа.
Станах и тръгнах към вратата на дискотеката.Трябваше да се успокоя,после.Човекът еше да разбере каква съм.Исках да вкуся от неговата,трябваше ми.Не знаех как,но аз трябваше да го накарам да излезе навън.Тогава щеше да стане интересно.Усетих го.Човекът стоше до мен,не знаеше какво щях да направя.Аз се усмихнах нежно,доближих се до него.Исках да усети.Дъхът ми по врата си.Усминах се и нежно го хванах за ръката.Забравих нещо.Закрачих към бара,хванах чашата си.Изпих поредната глътка алкохол.Човекът не подозираше какво целях.Или подозираше,че щях да впия устните си във врата?Щеше да стане интересно.
Изпих чашата алкохол.Погледнах го,усмихнах се отново.Успях да намеря една тиха локация.Ние не започвахме.
Аз започнах:
-Нямам време...аз съм отскоро в града.Не познавам никого и...-започнах аз.
Доближих се до него,устните ми.Ние не знаехме.
Аз го погледнах и реших,че сега...

Вампиркатавсе по трудно успяваше да се сдържа и след момент вече се намирахме в едно отдалечено и уединено сепаре, което явно й се е понравило още в момента в който е усетила кръвта да пулсира във вените ми.Каза нещо, което не успях да асимилирам, но видях как тя започваше да върши това, за което мислеше още от началото...а аз вече бях готов.
Устните й се приближиха към врата ми, но ръцете ми я блъснаха назад, като я притиснах към масата, карайки я да застане по гръб на масата.Приближих се до нея, като сребърният кръст на врата ми падна пред лицето й и на лицето ми се появи усмивка.Не бе толкова умна...или поне за сега.Не трябваше да я подценявам..никога не подценявай вампир!
-Мисля че сте объркали човека, госпожице.-усмихнах се арогантно и тялото ми се притисна в нея още повече.Не исках да ми избяга, но не исках пък да се престаравам.Помислих си за кинжала в кубура на крака ми, но реших да изчакам още съвсем малко...поне бях сигурен че няма как да го използва срещу мен.Дръжката също бе сребърна и всеки вампир опитал се да ми го звеме след това съжаляваше..дано тя бе по умна от това, не заслужаваше такъв гроззен белег на ръката си...
Усмихнах се мило и се дръпнах леко назад, оставяйки я да стане на крака..всъщност дори й помогнах хващайки я за ръка.Тя се изправи на крака с моя помощ, а погледа ми продължаваше да играе по тялото и лицето й.Очаквах всичко от нея, но не и да не ме нападне...почти бях отписал този вариант..и все пак реших да запазя добрия си тон.
-Мисля че не така се отнася един мъж към дама като вас...но и дамите не се отнасят така, госпожице Грейнджър?-повдигнах леко веждата си и продължих да се взирам в нея.

Аз се усмихнах.Изправих се и се доближих до него.Не беше зле...никак даже.Ловците ме дразнеха.В него имаше нещо,което...не знам.Харесваше ми.Той не спираше .Аз стоях до стената ,но не разбирах.Човекът не се дърпаше.Усмихваше ми се ,стоше и наблюдаваше.Защо?Какво ли искаше,че не ме ?
Аз отново се настаних на стола и го погледнах.Не се отказах.Исках да впия устни във врата му,но някак...не исках да го нараня.Аз често избягвах ловците.
Колебаех се.
Изправих се,доближих се до него.Погалих го нежно ,защо не падаше в капана?Трябваше ми неговата.
Усмихнах се.Аз не ловувах,защото...издирвах хората.
Аз започнах:
-Знам какъв си.Защо не го ползваш?-започнах аз.Ножът стоеше .Защо не ме нападаше?Какво искаше?
Аз се усмихнах и зачаках.

Действията ми я бяха объркали, но не достатъчно че да пази опасенията в себе си.Попита ме защо не я нападам, като ми съобщи че знае какъв съм..да, знаеше какъв съм, това не бе такава тайна, но защо ли го казваше сякаш бе някакъв коз...аз знаех каква е тя, тя знаеше какъв съм аз...
-Знам че не е нужно.Ти ще дойдеш с мен без да се налага да го използвам, нали Елън?-отново се усмихнах и хванах ръката й която до преди малко ме дараваше с ласките си.Беше ледена...това никога не ми е харесвало, но сега...сякаш исках да я усетя по тяото си...близо до сърцето си...
Ръката ми продължаваше да я държи за ръката, като не я наранявах, а напротив с другата си ръка я галех и продължавах да се усмихвам.
-Нека не нараняваме съкровище като вас...-казах аз с привидно спокоен тон и минах зад нея, пускайки ръката й, но пък за това пръстите ми се плъзнаха по раменете й.Държах се мило...не винаги го правех, но сега явно имаше причина която не бе ясна и на мен.
-Не искаш ли да те заведа вкъщи?Там ще ти хареса...-казах иронично аз, мислейки си за онази маса за която бях приковавал толкова вампира...а след това в съзнанието ми изплува идеята за спалнята ми и...разтърсих глава.Тези мисли бяха абсурдни!Наистина понякога спех с момичета които не позбавах особено дбре, но...всичките бяха хора...тя не бе човек, тя бе демон!Мястото й бе на масата..а след това и при Флетчър, който си знаеше работа...
И все пак не усещах как ръцете ми се плъзват надолу по ръцете й, а устните ми се изравниха с ухото й.Тихо прошепнах в него изречението си:
-Е, какво ще кажете госпожице Грейнджър, ще ме придружите ли?

Аз се усмихнах нежно.Погледнах го.Аз се надявах,че ще намеря нещо,но този не ме познаваше.Доближих се и устните почти докоснаха неговите,но аз се дръпнах.Аз не се впусках в някакви игрички,но наистина усещах,че тази вечер ще е интересна.Усетих ръцете му по тялото си,нямах време.Трябваше да се измъкна.Или щеше да ме убие.Аз се усмихнах и погалих ръката му.Исках да му кажа толкова неща,но сега устните ми...не знаех къде.Течността,която течеше в неговите вени .Не знаех.Аз не усетих ,но той погледна към онова нещо.Аз се страхувах,че ще нападне.
Човекът ме погледна.Повдигна ръката си,сложи я до мен.Не знаех какво.Защо?Защо избягвах?
Аз се усмихнах.Какво исках?Аз започнах:
-Защо не ми кажеш какво искаш?-започнах аз.
Знаех какво,но.Аз се усмихнах нежно.

Не тазбираше какво искам или просто се правеше че не разбира..бих заложил на второто бе от онези на които им трябваше повече обяснения.Просто трябваше да ме последва...вкъщи...
Странното сега бе, че вече не виждах тялото й на масата обагрено в кръв, а по скоро...не отлепях погледа си от тялото й.Не бе обичайно за мен, тъй като..та тя бе вампир мамка му!Не, не нямаше да мисля такива неща...и все пак онези устни почти доближили се до моите не излизаха от ума ми...
Минах пред нея и я погледнах в очите като за момент дори не мигах...усмихнах се отново и се приближих съвсем малко...като не усетих как се бях приближил прекалено и устните ми докоснаха нейните..първо неуверено, но след секунда ги впих жаднов нейните и когато осъзнах какво точно правех се дръпнах назад като опарен...
-Ела с мен!-казах заповеднически аз, неотлепяйкки погледа си от нейния.Не исках да ми се измъкне...а сега бях толкова разконцентриран...имах чувството че това бе момента да ме обезвреди с едно движение..и все пак мислех че не би рискувала толкова много и би ме последвала...Вече мисълта за онази маса не ме преследваше...не мисля че щях да я предам на Флетчър, но какво щях да я правя тогава...?Не, не нямаше да спя с нея..нали?Ами ако..не не, нямаше начин!Та тя бе вампир!Демон!

Аз усетих.Той не спираше да ме натиска.Аз се усмихнах нежно и погледнах към съседното сапаре.Не,сега трябваше да избягам.Усетих,че искаше да отида с него,знаех какво иска.Искаше...желаеше ли още да ме убие?Той не ме пусна.От устните ми излезе нежен стон.Не знаех какво ще стане сега,не знаех дали ще го ...аз усетих парещите му устни.Хвана ме здраво,избута в стената.Аз се усмихнах и се опитах да измисля начин за.Какво?Аз щях да го ухапя.Исках да му кажа толкова неща,но.Човекът е ловец.
Той отново ме натисна в стената.Знаеше ли какво изпитвах?Не,нямах надежда за него.
За нас.
Аз се усмихнах.Усетих го.Аз започнах:
-Защо настояваш?Нима си убеден,че ще дойда?-започнах аз.Усмихнах се.

Вампирката не се даваше лесно, но колкото и упорита да бе можех бързо да я принудя да дойде с мен...все пак не всеки вампир получаваше възможността да отиде по свое желание до дома на ловеца си...
Не ми бе трудно да я принудя, но просто не исках да го правя...в нея имаше нещо което ме караше да...да..ох няма значение!Тя беше вампир, нали така!Ако не ме последваше доброволно, щях да я принудя.
-Госпожице Грейнджър, мисля че ако имате малко разум ще ме послушате и ще ме последвате...в противен случай ще дойдете с мен, но при много по лоши условия...не мисля че искате да ви нараня, нали така...-притиснах се към нея, като след момент хванах ръката й и й помогнах да направи няколко крачки напред.Усмихнах се чаровно и погледа ми й посочи изхода...пуснах ръката й и направих крачка напред, като отново се завъртях назад, за да се уверя че ме следва...наистина не исках да пробвам някой от методите за лов на вампири точно върху нея...
-Идвате ли?-попитах отново и я погледнах в очите..какво ли си ислеше точно сега...можех да прочета мислите й за секунда, но...реших да не го правя...започвах да изпитвам някаква милост към вампирката...а не трябваше!

Аз се усмихнах.Не знаех какво да направя с него.Имах шанс да го последвам,но имах и работа,която не чакаше.
Трябваше да се измъкна от него.Караше ме да се чувствам странно.Не го познавах.Човекът беше странен,но как да му се доверя,когато знаех,че ще ме нападне?Не исках хората да виждат,че щях да го убия,ако нападне,но...нещо ме.
Човекът не разбираше,че ще умре?Защо искаше да отида с него?
Ставаше инртересно.
Аз се насочих .
Не исках да му кажа,че сега исках да го опитам,но трябваше.Аз се усмихнах отново и поглаих нежно ръката на ловеца.Не знаех защо.Аз започнах:
-Жалко,но няма да мога.Имам работа за вършене...-започнах аз.
Наистина имах работа.Нямах апартамент.Имах,но не исках да отивам.Аз се усмихнах на него и погледнах към бара.Пиех алкохол.Бях сравнително...изпих поредната глътка.

Тя отказа да ме последва и това ме накара да се усмихна надменно.Мислеше си че ще я оставя ли?Нямаше да й се дам толкова лесно..жалко че трябваше да я нараня...но това пък ми доставяше удоволствие..да наранявам вампири..
Приближих се към нея и ръката ми се плъзна по нейните и другата ми ръка заключи едни белезници на китките й.Бяха от сребро и бях сигурен че няма да успее да се измъкне от тях...а какво оставаше освен ръцете й което трябваше да обезвредя..?Краката?Не, нямаше да я нося, щеше да ходи с тях...а главата...мисля да я придържах ако се опита да си покаже зъбките.
Застанах зад нея и я побътнах напред като тялото ми бе почти долепено до гърба й, за да не показвам белезниците на всички в помещението...все пак бяха от ценните ми придобивки.Не всеки правеше белезници от сребро, но пък те бяха най полезни за същества като нея...
-Е, сега и да не искате ще ме последвате, нали така госпожице?-усмихнах се арогантно и доволно че съм я надхитрил, като тръгнах към изхода на заведението.Не исках да оставаме вече тук.
-С удоволствие бих ви помогнал за спешната ви работа...след като аз свърша своята.-намигнах й, макар тя да не ме виждаше, тъй като бе пред мен...все пак ми доставяше удоволствие..

Аз се усмихнах отново.Трябваше да се измъкна.Какво?Аз се опитах,но на ръката се появи някаква рана.Аз усетих,че се забърках в беля.Сега се усмихнах и се доближих до него.Надявах се,че ще ме пусне,но той не показваше някакви знаци,че ще.Аз погледнах към него и опитах да покажа,че наистина трябва да ме пусне.Не знаех защо.Знаех ,че искаше.Ловецът още ме държеше,но аз се чудех кога ще го ухапя.Имаше само един начин.Щях да го ухапя,но не тук.Погледнах отново към него,исках да му кажа.
Погледнах отново към чашата си.Пиех алкохол.Изпих поредната глътка алкохол и се усмихнах.Сега.Аз го погледнах.Знаех,че попаднах в.Той ме погледна.Аз започнах:
-Не,няма да дойда.-започнах аз.
Погледнах отново към него.Усмихнах се.

Няма да дойде?Това момиче наистина не се отказваше лесно, нали...но не бе в позиция да опърничави.Все пак бе с белезници на ръцете, а аз вече я водех към изхода.усмихнах се отново на отказа й, започваше да ми става забавно.Не разбираше ли че няма как да се отърве от мен без аз да й позволя...а това просто нямаше как да стане.
-Госпожице Грейнджър, не мислите ли че не сте в положение да ми отказвате?Все пак не аз съм този с белезници на ръцете...-казах арогантно аз и се извъртях заставайки пред нея.Беше красива...едната ми ръка отмести кичур от косата й и отново я хванах малко над лакътя.нямаше да ми избяга, когато бях толкова близо...
-Приемете това като комплимент, все пак не за всеки използвам толкова скъпи белезници...трябва да сте полъскана.-усмихнах се галантно и отново минах зад нея.Побутнах я лека за да тръгне напред и започнах да се колебая дали трябваше да извикам такси или да отидем до апартамента ми пеш...не че бе далеч, просто не исках да има възможността да ми избяга...пък и не бе хубаво да се разхождам с вампир с белезници на китките пред блока в който живеех...имаше и други ловци, но доста от тях не бяха толкова лоялни и ме беше страх че плачката ми щеше да бъде открадната...а бях положил толкова много усилия за да си я хвана..
А вампирката определено си заслужаваше, нали така...наистина бе от онези толкова противни ми магически същества, но в нея имаше и нещо друго...нещо което ме караше да я запазя жива и невредима...

Аз се усмихнах.Не исках да ходя с онзи.Не исках да се сетя какво щеше да направи ловец.Знаех всичко за онези неща в къщите на ловците.
Не исках да се сещам.Рядко идваше ловец,който искаше да ме убие.Аз само веднъж нападнах.Защо искаше убийство?Какво направих,че искаше да го ...аз се усмихнах,защото знаех,че ще покажа емоциите си.
Аз го погледнах и се надявах,че ще ме пусне.Моторът още седеше.Той ме погледна и отново ме допря до стената.Нямаше да покажа.Емоциите...
Беше сравнително приятно.От дискотеката още се чуваше някакъв вик на човек.Сигурно беше интересно.Сега ставаше интересно.Почаках време.
Аз започнах:
-Откъде си убеден,че наистина ми харесваш?-започнах аз.
Аз самата не бях сигурна.Имаше страхотни очи.Наистина.

Да й харесвам?Не исках да я чукам, а да...всъщност...не, не, тя бе вмпир!..Но пък доста секси вампир..и все пак...Аз не спях с плячката си, а магическите същества бяха точно това...и все пак тя...
-Защо трябва да ме харесваш, не аз ще бъда прикован за масата... -усмихнах се арогантно, сякаш сега просто й разкривах какво щеше да й се случи, за да осъзна какво бе положението й...и както казах вече почти се бях отказал от мъченията с които обикновенно се забавлявах...Но защо?Тя не бе по споциална, нали...но имаше нещо в нея..бе...различна.
О мамка му, какво различно имаше в вампир като нея?Ами...тя наистина не бе от онези толкова противни представители на рода й...но това не бе такова оправдание да я желая...и въпреки че осъзнах много добре че не трябва да става така, просто не можех да спра копнежа си...
-А може...тази вечер да не използвам онази стаичка..-подметнах аз, притискайки се до нея, като устните ми се плъзнаха по врата й...за момент усетих опасността че може да ме захапе и се дръпнах назад, усмихвайки й се широко.
Ръката ми се вдигна и скоро едно такси спря пред нас.Погледнах я и я подканих да се качи, без да я карам да го прави на сила...не си падах по това...
Отворих вратата на задната седалка и ръката ми направи лек жест с който я подканих да седне...продължавах да се държа галантно, а дори не разбирах че вече не бе нужно...може би се бях увлякъл в играта си...или пък самата игра ме бе увлякла и сега не разбирах какво става...единственото което знаех е че в момента я желаех...и колкото и да не бе редно, това бе факт...безспорен факт...

Аз погледнах към единственото стъкло.Страхувах се,че ще ме нарани,че ще убие.Човекът изглеждаше спокоен.Аз отново се уплаших.Не знаеше ли,че щеше да се успокои,когато.Не криех,че още исках да го ухапя,но...не исках да нараня.Започнах нервно да гледам човекът,който караше таксито.Подозираше ли,че кара убиец и неговата жертва?Ловецът беше наистина симпатичен,но изключвах онова,че щеше да ме нападне.
Колебаех се.Какво?Наистина ли щеше да ме нападне или се опитваше.
Защо ?Исках да ме пусне.Не познавах никого,трябваше да ми.Наистина се уплаших до смърт.Таксито стоеше на една улица.
Усмихнах се,сега копнеех за алкохол.Имах една бутилка .Погледнах го.Пиех алкохол.Аз не бях зависима,но наистина обичах алкохола.Човекът ме погледна.Аз взех бутилката.Беше чудесно ,нали?
Аз започнах:
-Сега ще ме убиеш ли?-започнах аз.
Погледнах го.

» Входът на дискотека